ДОКТОРАНТСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Калоян Богданов
ЕСТЕТИЗАЦИЯ ВЪВ ФОТОГРАФИЯТА. КРИТИКА НА ВИЗУАЛНИЯ ИДЕАЛ И ЗАГУБАТА НА АВТЕНТИЧНОСТ
Резюме
Статията разглежда феномена на естетизацията във фотографията като процес, който трансформира изображенията отвъд тяхната документална функция, добавяйки художествени и символични значения. Акцентът е върху противоречието между идеализираното представяне и автентичността, поставяйки въпроса дали тези изображения предлагат истина или създават илюзия. Философският контекст е разгледан чрез трудовете на Платон и Кант, които подчертават различията между обективната реалност и художествената интерпретация. В текста са анализирани примери от документалната, модната и рекламната фотография, които показват как естетизацията създава нереалистични стандарти за красота и успех, както и как манипулациите във визуалната култура влияят върху социалните възприятия. Особено внимание е обърнато на ролята на дигиталните технологии като Photoshop, които засилват тенденцията към хиперреалност, изразена чрез идеализирани версии на реалността. Статията подчертава етичните въпроси, свързани с прекомерната естетизация в документалната и журналистическата фотография, където обективността е основен принцип. Същевременно се признава значението на естетизацията като творчески инструмент за предаване на емоции и създаване на визуални светове. Заключението призовава за баланс между художествената свобода и социалната отговорност, особено в контекста на съвременната визуална култура.
Ключови думи: плакат, фотография, естетизация, дигитална манипулация, автентичност, етика във фотографията, хиперреалност
виж цялата статия >>
ПОСТПРОДУКЦИЯ ВЪВ ФОТОГРАФИЯТА: ТЕХНОЛОГИЯ, ТВОРЧЕСТВО И ФИЛОСОФИЯ
Резюме
Статията разглежда постпродукцията във фотографията като сложен процес, съчетаващ технически, естетически и философски аспекти. Постпродукцията се дефинира като ключов етап от създаването на фотографско произведение, включващ обработка, ретуш и трансформация на изображенията след заснемането им. Анализират се различни техники, вариращи от класическите методи на ръчен ретуш и тониране в аналоговата фотография до съвременните дигитални манипулации, възможни чрез софтуери като Photoshop.
Въведени са философски контексти, включително идеите на Жан Бодрияр за симулакрума и концепцията на Мартин Хайдегер за връзката между твореца и произведението. Постпродукцията е представена не само като инструмент за подобряване на изображенията, но и като средство за създаване на нови значения, преобразуване на реалността и изразяване на артистичната визия. Историческата еволюция на този процес подчертава преминаването от ограничени аналогови методи към дигитални технологии, които разширяват границите на художественото изразяване.
Особено внимание е отделено на социалното и културното значение на постпродукцията, като се разглежда нейната роля в съвременната визуална култура. Подчертана е връзката ѝ със социалните медии и рекламната фотография, където манипулацията често оформя обществените възприятия. Изследва се постпродукцията като неотделима част от фотографския процес, способна да създава алтернативни реалности и да променя въздействието на изображенията.
Заключението акцентира върху постпродукцията като ключов компонент на визуалната култура, който обединява технологиите и изкуството. От философска перспектива тя поставя въпроси за истината, реалността и авторството, утвърждавайки се като инструмент за програмиране на нови визуални разкази в съвременния свят.
Ключови думи: постпродукция, фотография, философия на фотографията, визуална култура
виж цялата статия >>
ХЕРАЛДИКАТА КАТО ЧАСТ ОТ СЪВРЕМЕННОТО БРАНДИРАНЕ
Резюме
Древното изкуство на хералдиката е известно със своята дълбока следа, която оставя в сферата на визуалната комуникация. В развитието си тя намира все по-широко поле за употреба и нейните символност и образност стават все по-разнообразни и нужни в областта на запазения знак. Гербовете биват създавани и изпълнявани с особена виртуозност и художествено богатство. На пръв поглед изглежда, че тази наука изкуство се характеризира със строгост и догматика и изглежда сякаш е твърде нишова като област и няма място за развитие. Това обаче се оказва не съвсем така и това се забелязва в множество области на съвременната приложна графика. Хералдиката, със своя особено иконографски почерк, се превръща много често в част от визуалната идентичност на даден бранд. Това може да се забележи при наличието на отделни хералдически елементи в дизайна (щит, хералдически зверове, корона и др.), използването на синтезирани форми на гербове в логата и емблемите на различни организации или в графичния стил на изразяване. Това помага в желанието на различни организации да създадат уникална и разпознаваема идентичност, да поднесат визуално посланията си към потенциалните клиенти и да изпъкнат със своя дизайн над другите си конкуренти. Безспорните естетически и идейни качества на хералдическите знаци и символи ги превръща в част от визуалната идентичност на всеки, който иска да придаде един особен вид сериозност, чувство за традиция и надеждност към своя бранд. Именно това и още ред други причини поставят хералдиката на почетно място в съвременния визуален свят и тя съвсем не е изолирано изкуство, а напротив, постоянно намира своето място в модерния и забързан живот.
Ключови думи: хералдика, герб, бранд, лого, дизайн, символика, запазен знак
виж цялата статия >>