ОПЕРАТИВНА КРИТИКА
ПЛАКАТЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ
Резюме
По повод юбилейната изложба „50 ГОДИНИ – 50 ПЛАКАТА“ на проф. д-р НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ във филиала на НХА в Бургас, 15 ноември 2019 г. – януари 2020 г.
Всички видове и подвидове на приложната графика (графичния дизайн) тръгват от образа на плаката и се визуализират в най-талантливите образи. ПЛЮС ОЩЕ НЕЩО! Това е онази добавка, смислова и образна, която ни кара като образована публика да гледаме на плаката като на високо ИЗКУСТВО, и то в най-изискания вид на концептуалното. Именно изискано с опознавателна парадигма, визуалният виц – магнетичната формула на разума без посредници.
Плакатите на проф. Младенов са произведения от високата класа на плаката изкуство, формулирана преди години като Авторски плакат. Моят анализ на неговите концептуални произведения отбелязва уникалната за България и Европа колекция (а поводът е неговият юбилей). Художникът е автор и професор (т.е. учител) с рядкото съчетание на авторитетно единство в творчество и педагогика, което е в най-висока степен полезно за студентите, спешно нуждаещи се от естетически репери в информационния бульон на съвремието…
виж цялата статия >>
ЙОРДАН ВАМПОРОВ НА 80
(РЕТРОСПЕКТИВНА ИЗЛОЖБА)
Резюме
Ретроспективната изложба „Йордан Вампоров. 80 години“ в галерия „Академия“ на Националната художествена академия показва многоликото творчество на един много стойностен, макар и по различни причини маргинализиран автор. Куратор на изложбата е проф. Васил Симитчиев, състудент на Вампоров и концептуален художник с голям принос към развитието на сцената на съвременното изкуство в Швеция през 70-те и 80-те години на миналия век. Изложбата съдържа творби от различни периоди на Йордан Вампоров. Това са живопис и скулптура от студенските му години в Националната художествена академия, проекти и реализации на монументална скулптура от 70-те и 80-те години. Изложбата показва една от най-важните трансформации в творчеството на автора от края на 80-те и 90-те години, когато той започва да се се занимава с инсталации и концептуална скулптура, изградена от дърво, камък, въглища и други материали.
виж цялата статия >>
Стефан Джамбазов
In memoriam
ЗА АНДРЕЙ ДАНИЕЛ НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИМ В МИНАЛО ВРЕМЕ
Резюме
За Андрей Даниел не можем да говорим в минало време. Напусна нашия свят на 24 януари 2020 г., но неговото присъствие остава осезателно. Защото той не беше само изключителен художник, но и мъдрец, философ, интелектуалец и Учител в истинския смисъл на думата. Андрей не е от художниците, които могат да спретнат набързо едно красиво пейзажче, някакъв интериор или портрет. Изкуството му минава през емоцията, но и през анализа, и образите са премислени, но и преработени като послания. При Андрей няма случайни картини – образите са натоварени със смисли, но без да са изсушени от рационалното или назидателни. Андрей ти предлага своя свят, без да го натрапва. Но това не означава, че няма позиция и по обществените проблеми.
Сега различни хора обвиняват интелектуалците и хората на изкуството, че са дистанцирани от сегашните протести срещу правителството. Обвиняват ги в пасивност, в умора, в изхабяване, едва ли не в ретроградност, заради това че не споделят агресивната нетърпимост към различното мнение. А преди време, по време на предишните протести преди седем години, Андрей Даниел каза в разговор за нашия сайт „въпреки.com” думи, които напълно важат и днес: „Човекът на изкуството трябва да съумява да създаде дистанция. Тази дистанция много често кара хората на изкуството да не участват пряко буквално в тези демонстрации, протести, думба–лумба и всякакви такива неща. По някакъв начин да се опитват да оставят документи за времето. Най-добре е тези документи да не са твърде много манипулирани от личните страсти. По-хубаво е да си отвориш рецепторите и да усетиш истинската сложност на нещата, основанията и на едните, и на другите, и на третите, цялата сложност на времето”.
виж цялата статия >>
In memoriam
ПРИЗВАНИЕТО ДА СИ ХУДОЖНИК – ИЗКУСТВОТО НА ПРОФ. КРАСИМИР ДЖИДРОВ
Резюме
Проф. Красимир Джидров е едно от най-известните имена в съвременната българска керамика. Освен богатото му творчество в тази област, неговите интереси обхващат и проблематиката на рисунката, както и скулптурата в дърво и метал. Дългогодишен преподавател в НХА, подготвил поколения български керамици.
Ателието на проф. Красимир Джидров е препълнено с изкуство. Той сякаш бързаше да материализира и съхрани непрестанния поток от любов и възхищение към заобикалящия го свят. Работеше трескаво до последния миг, като че ли обсебен от мисия – мисията на художник, обичащ живота.
Художникът живее чрез творчеството си и тогава, когато вече не е сред нас. Позволявам си да публикувам текста от откриването на изложбата на проф. Джидров в галерия “Академия” през 2018 г., защото е дълбоко личен и в известна степен отразява богатството и дълбочината на творческите търсения на автора.
виж цялата статия >>
ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА НА ЛЮБОМИЛ ДРАГАНОВ
Резюме
Любомил Драганов е живописец, който би могъл да работи с всички познати техники, но през последните години явно личи предпочитанието му към акрилните бои и акварела. Бил съм на пленери с него (и у нас, и в чужбина) и много добре познавам рафинираното му чувство за мярка, способността му за синтез и формообразуване, което е наследило най-доброто от стиловите характеристики на катедра „Стенопис“, където е преподавател.
В настоящата изложба Драганов залага на акварела. Не е необходимо да подчертавам спецификите на тази техника и нейната граничност между рисунката и приливите и отливите на пигмента и водата. Тук, той, образно казано, се чувства в свои води. Големите (сравнително) формати, тежката хартия контрастират с усещането за лекота на изпълнението. Пред нас е голямоформатен акварел, който носи вътрешни, скрити причини за своето съществуване. Той може да бъде разбран единствено и само чрез себе си и едва ли чрез нещо външно, камо ли социално. Любомил Драганов е технологичен виртуоз. Това по принцип не означава нищо в съвременното изкуство (дори българското). Оттук обаче започва интересното. Плътността, претриванията, линиите, пресичащи тези акварели, са интенционални, в смисъл че са уж абстрактни, но сякаш разказват „познати истории“. Образът се движи между фигурално и абстрактно, граничен като редник на пост, който се чуди от коя страна на границата да мине. Тази граница не е необходимо да се прекосява, тя е същностна за човешкото възприятие и е една от най-висшите форми за разбиране на същността ни, ако все още твърдим, че ни е останал още един, резервен пакет хуманизъм.
виж цялата статия >>
ПРЕЗ ТЪРКАЩИЯ ПОГЛЕД НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Резюме
Видимото има форма, обем и цвят – значи е материално. Живеем в един свят,
който става все по-материален, разбирай визуален. Визуалното е навсякъде в
реалния и виртуалния свят, който парадоксално също е материален. То е основно
изразно средство. Образът стана индустрия. Езикът и възможностите на визуалната
комуникация се развиват главоломно. За добро или зло, тя доминира над всички
останали средства за комуникация. Сега сме на тържеството на визуалния
материализъм, който, разбира
се, не трябва да бъркаме с консуматорския такъв.
виж цялата статия >>