НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ
ЦЕНТЪР ЗА ИЗКУСТВО В С. ИЛИНДЕНЦИ – МОДЕЛ И ПОСОКИ НА РАЗВИТИЕ
Резюме
Създаването на Скулптурен парк и Център за изкуство в Илинденци е първата (и останала единствена) частна инициатива в България след политическите промени през 1989 г., следваща и стремяща се да съхрани и развие най-добрите традиции на основополагащите европейски скулптурни симпозиуми в Санкт Маргаретен и Линдабрун (Австрия). Подход, позволяващ осмислянето на комплексното въздействие на един скулптурен парк като цялостен организъм, съобразен с конкретна среда, където всяко отделно произведение има точно определено място и функция.
Центърът за изкуство е създаден от скулптора Иван Русев през 1998 г., когато е основана и Фондация „Арт център – Илинденци“ – обединение на група съмишленици, които обсъждат и вземат решения за предстоящите действия и намеси в парка. Спектърът от дейности е изключително разнообразен, като те варират от индивидуални и съвместни творчески изяви до работа с публики, образователни инициативи и социално ангажирани програми. Профилът на Центъра в началото е тясно обвързан със скулптурата, но впоследствие се достига до идеята за преливане на изкуствата чрез гостуващи живописни пленери, изложби на скулптура в керамика и дърво, музикални участия и др.
Извършеното в Арт център Илинденци е неразделна част от съвременното развитие на българската скулптура, а и на изкуството в страната като цяло. Смело обаче може да се твърди, че постигнатото представлява важно културно наследство и в полето на световната практика. Създаден на базата на международния опит, Центърът представлява сам по себе си модел, тъй като с времето развива свои собствени механизми на действие.
Ключови думи: Илинденци, Скулптурен парк, Арт център Илинденци, Иван Русев, съвременна скулптура
виж цялата статия >>
ОБЕКТИ НА ВАРНЕНСКИЯ ХУДОЖНИК ИЛИЯ ЯНКОВ (ОТ 1980-ТЕ ГОДИНИ)
Резюме
Обектът (както и инсталацията, хепънингът и пърформансът) се отнася към новите художествени практики, които възникват през втората половина на ХХ век. Тяхното зараждане се дължи до голяма степен на стремежа на отделни западни художници към противопоставяне на модерното и авангардното изкуства, които през 1950-те и 1960-те години се академизират и стават постоянна част от музейните експозиции в Западна Европа и САЩ. Т.нар. неконвенционални форми се появяват в България през втората половина на 70-те години, като Варна е един от центровете на тяхното възникване. Наред с ярки представители на новите художествени практики, като Владимир Иванов, Веселин Димов и Цветан Кръстев, във Варна работи и Илия Янков. Той е член на Групата на седемте, създадена през 1986 г. във фабрика „Вулкан“, и един от участниците в изложбата „Десет художници от Варна“ (1989), която се смята за едно от първите официални представяния на нови художествени форми в България.
В статията се разглеждат работи на Илия Янков, създадени през 80-те години, които за първи път стават обект на научно изследване. Илия Янков решава едновременно художествени (вътрешна динамика, пластичност, контраст)и дизайнерски задачи (функционалност на предмета), като част от разгледаните арт обекти се асоциира с предмети от бита, а други предизвикват алюзии с архитектурни елементи или даже космически тела. Художникът не крие, че някои от работите са с двойно назначение – „творби за съзерцаване“ и едновременно битови предмети. Това размиване на границите между изобразителното и приложното изкуства е характерна черта на постмодернизма и се проявява още по-ярко в по-късната работа на Илия Янков – „Обект“ от 1989 г., на която ние отделяме специално внимание. Важно е да се отбележи, че с времето варненският художник започва все повече да се замисля върху ролята на светлината, която оживява обектите и позволява да ги осмислим като знаци.
Ключови думи: хобекти от стъкло, изкуство, дизайн, размиване на граници, хибридност, многослойност
виж цялата статия >>
ЗАБРАВЕНИЯТ ДИАМАНТ
Резюме
Статията напомня за художника Илия Петров, като разглежда не толкова творчеството му, колкото моралния му облик и качествата му като човек, личност, педагог. Споменати са любопитни, малко известни, знакови, ключови събития от неговия живот, които подчертават неговата принципност, честност, последователност, откровеност, скромност, отзивчивост, щедрост, човечност, добронамереност, чувствителност, гражданска съвест и достойнство…
Ключови думи:Илия Петров, живопис, художник, изкуство, НХА
виж цялата статия >>
ФОТОРЕАЛИЗМЪТ В ЖИВОПИСТА НА ИВАН ДИМОВ
Резюме
Статията разглежда първоначални етапи и периоди от живописното творчество на Иван Димов и по-специално неговия фотореалистичен период. Проследявайки развитието на тази визуална образност в платната на художника, текстът разглежда и появата на течението фотореализъм в българската живопис. Наред със самата поява на течението се отделя внимание и на неговите периоди и свързаните с тях тенденции. В конкретния текст, който е следствие от задълбочено изследване на българския фотореализъм, се акцентира върху определени, характерни за Димов произведения. В тези негови творби най-ясно и категорично се забелязва иновативният пластичен език на нетипичната за 70-те и 80-те години визуалност, включваща в себе си конкретиката на фотографския кадър. Историческите предпоставки за възникването на подобна тенденция в живописта най-пълно и осезаемо намират изява именно в ранната живопис на Димов. Тук трябва да отбележим факта, че неговият път на художник фотореалист не е основан на влияния, породени от американските и западноевропейските художници, работещи в тази област на визуалните изкуства. Това е и един от неговите основни приноси, поставящ определена насока в развитието на този тип живопис у нас. Тази насока, включваща определена самобитност на българския фотореализъм, в голяма степен е последвана и от редица по-късни негови представители. Точно тези основополагащи тенденции в нашата фотореалистична живопис са ясно видими в някои от ранните платна на Иван Димов. Според редица изкуствоведи, изследващи процесите в изобразителното ни изкуство, именно Иван Димов е първият представител на фотореализма у нас. Напълно логично той е и един от значимите автори, предопределящи неговото развитие. Ето защо мястото на Димов в българската живопис има по-специално значение.
Ключови думи: фотореализъм, Иван Димов, българска живопис, фотореалистична образност
виж цялата статия >>