НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ
ПРОСТРАНСТВЕНАТА РИСУНКА В СЦЕНОГРАФСКОТО РЕШЕНИЕ НА ДЕЙВИД ХОКНИ ЗА ОПЕРАТА „ПОХОЖДЕНИЯТА НА БЕЗПЪТНИКА“
Резюме
Статията изследва сценографското решение на английския художник Дейвид Хокни към операта „Похожденията на безпътника“, създадена през 1975 г. за ежегодния оперен фестивал в Глиндеборн (Англия) от режисьора и продуцент Джон Кокс. Визията на спектакъла по драматично-комичното произведение на Игор Стравински е базирана върху едноименната серия гравюри на Уилям Хогарт (1735) с типичните за гравьорската техника щрих и линии, кръстосани многовариантно. Закачливо нарисуваният интериор преминава неусетно в 3D картонени кулиси. Сцената наподобява уголемена къща за кукли заради изработването на целия реквизит, както и мебелите от изрисуван с графични щрихи картон.
Специфичният изобразителен подход на Хокни е разгледан в текста чрез иконологически анализ. Прилагането на сравнително-съпоставителен метод с две от графичните серии на художника (автобиографичната „Похожденията на безпътника“, 1961 – 1963, и офортната към илюстрованото издание „Шест приказки на Братя Грим“ от 1969 г.) търси стилово-формални взаимовръзки между сценографията и индивидуалното творчество на Хокни.
Статията проследява и анализира как сценичното оформление и костюмографията с приложно-декоративни елементи органически се свързват с пластиката на актьорите в жива графична пространствена рисунка, поднесена с експресивен език и колоритен хумор. Рисунката приема параметрите на театралната среда и с мощна сила предефинира нейното пространство в ново естество с имагинерен характер.
Ключови думи: he Rake’s Progress, жива картина, сценография, опера, офорт
виж цялата статия >>
„СЪВРЕМЕННА ЖИВОПИС 2021“ ИЛИ КАК ПОГЛЕДЪТ КЪМ ЖИВОПИСТА МОЖЕ ДА Е МОТИВАТОР ЗА ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО ИЗОБЩО
Резюме
В началото на 2022 г. се откри шестото издание на проекта „Съвременна живопис“ в Арт център Банкя. Концепцията на изложбата, превърнала се в ежегоден форум, стартира с идеята всяка година да дава сцена на живописта като форма на непреходна класика във визуалните изкуства и да изследва съвременните ѝ измерения. Така първата изложба, открита през 2016 г., с куратор Десислава Монева, се фокусира върху автори, чийто път определя най-новата история на живописта. Тя беше своеобразна основа на един, до голяма степен изследователски труд през годините, който изнесоха кураторите на следващите издания: Свилен Стефанов, Мирослава Стоянова, Димитър Яранов, Росен Тошев, Генади Гатев и Десислава Христова. Още през втората година, когато куратори бяха Свилен Стефанов и Мирослава Стоянова, изложбата беше вече своеобразно проучване в реална среда на взаимовръзките и граничните полета в съвременното изкуство, които биха могли да възникнат при взаимодействието на различни художествени медии и жанрове, както и фактическите резултати от тях. Това даде свобода и цялостна смяна на ориентацията на проекта, който от тази година (2022) се превърна в изследване за това как живописта влияе в съвременното изкуство, къде е нейното място, какъв е съвременният ѝ образ. Това е и теоретичен проблем, който с всяко следващо издание на изложбата „Съвременна живопис“, а и на всеки форум за съвременно изкуство, става ясно, че полето на влияние на живописта само се разраства, което налага допълнително проучване за параметрите ѝ на влияние и доколко това води до перманентно изменение на дефинитивните ѝ стойности за бъдещето. Отговорите на тези въпроси може би са най-силно засегнати в последното издание на „Съвременна живопис 2021“, чийто куратор е Десислава Христова. Тя представя своето „усещане за живопис“, разделено в няколко мисловни сегмента, представящи многообразието във визуалните изкуства днес.
Ключови думи: съвременно изкуство, съвременна живопис, съвременна теория за живописта
виж цялата статия >>
СЪВРЕМЕННАТА ФОТОГРАФИЯ И ВЛИЯНИЕТО Ѝ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО НА XX ВЕК
Резюме
Изследването разглежда промените, свързани с трансформацията на фотографията и нейното влияние във визуалните стратегии и практики в изкуството в края на XX и началото на XXI век. Разглеждат се теоретичните възгледи за медията и нейното разделяне от традиционното разбиране за фотографията до началото на XX век, трансформацията ѝ в авангардните практики и значението на медията в постмодерното изкуство и теоретичните възгледи след 80-те години.
Ключови думи: изкуство, съвременна фотография, развитие на фотографията, фотографията като съвременно изкуство, възгледи върху фотографията
виж цялата статия >>
ГЕНЕЗИС НА ПОНЯТИЕТО И ПРАКТИКАТА НА РАЗШИРЕНОТО ПОЛЕ НА ЖИВОПИСТА
Резюме
Текстът прави опит да теоретизира разширеното поле на живописта и понятията, свързани с този подход в съвременното изкуство. Основните задачи на статията са да осветли процесите по хибридизация на живописта и да проследи развитието на основни методи в практиката на разширеното поле на живописта. За целта са разгледани ключовите промени в отношението към живописта в контекста на модерно – постмодерно, полемиката около генезиса на понятието „разширено поле“ и практиките на няколко съвременни автори, които илюстрират различни подходи в приложението на понятието.
Ключови думи: хибридизация, съвременна живопис, взаимодействие на изкуствата
виж цялата статия >>