НАУЧНИ СЪОБЩЕНИЯ
ДЕЙТАФИЦИРАНА ИНТЕРАКЦИЯ (DATAFICATED INTERACTION)
Резюме
Интерактивните практики в изкуството еволюират. Възприемането на изкуството винаги е изисквало вниманието на гледащия по различни начини в широк диапазон от активни или пасивни състояния. Това, което е предвидено и предпоставено в края на XIX и началото на XX век от някои от представителите на символизма, Дада, Флуксус, хепънинг, кибернетично и кинетично изкуство, оп арт и структурализма, води в крайна сметка до манифест на идеите за пряко участие на публиката, изкуството като процес и нематериалността на едно художествено произведение. Достигайки фóрмата на „отворено художествено произведение“, радикално се изменят ролите на автор, произведение, зрител. Включващото изкуство или изкуството на участието (participatory art) от пределектронния период преминава в интерактивни форми на изкуство на ново ниво с помощта на дигиталните технологии. Интеракция, участие и комуникация са централни теми за изкуството на XX век, особено във втората му половина. Информацията от социално става естетическо събитие, а в някои случаи и двете едновременно. Някои съвременни художествени практики се структурират от анализа и употребата на данни, плуващи в общия информационен поток. За да влияе с действията си върху една интерактивна инсталация, попадналият в нейния обсег участник не е необходимо да прави това с директна физическа намеса. Участникът не е необходимо да осъзнава възможния си принос. Такава е природата на дейтафицираната интеракция. Понятието е съответно на принципите, по които функционира дигиталната икономика, системите за автоматизирани решения, всевластието на дейтанаблюдението, електронната тъкан на консуматорско-потребителския информационен отпечатък. Дейтафицираната интеракция е следствие от човек-компютърната симбиоза, която не се базира на избора, а на съществуването в заедност.
виж цялата статия >>
ВИДОВЕ РЕЛЕФ СПОРЕД ВИСОЧИНАТА И ПРИНЦИПИТЕ ЗА ТЯХНОТО ИЗГРАЖДАНЕ
Резюме
В тази статия е предложено виждане, което осветява широкия регистър от форми на релефа и внася в неговото представяне простота и обективност. В нея не са търсени твърди дефиниции, а едно възможно цялостно разбиране. Разкрити са проблемите при определянето на видовете релеф според тяхната височина и принцип на изграждане. Дадени са примери от различни източници, показващи някои използвани в изкуствознанието дефиниции на тези видове. Разгледани са приложените в тях критерии за определяне и трудностите при употребата им. Въведен е терминът „обратен наклон” като по-обективен и точен критерий за определяне на границата между ниския и високия релеф. Установена е и друга съществена граница, която дели два различни подхода, и съответно два начина на изграждане. Показани са принципните различия между релефа с нестепенувани планове от една страна и всички останали видове от друга. Изложени са двата основни принципа на изграждане, условно наречени „принцип на раздвижената равнина” и „принцип на компресираното пространство”. Обяснено е тяхното действие чрез „пространствените планове”.
виж цялата статия >>
ДИМО ЗАИМОВ. МОНУМЕНТАЛНИ ТВОРБИ С ФИГУРАЛЕН ХАРАКТЕР
Резюме
Статията е посветена на монументалните творби на Димо Заимов. В нея са типологизирани произведенията с фигурален характер. Те са изцяло натуронаподобителни. Факторите, които ги обединяват, не произтичат от използваната техника. Основа за групирането им е характерът на формата, същността на изобразителното пространство и съотнасянето към архитектурната среда. Като цяло по специфика и въздействие тези произведения се отличават с висока информативност и разпознаваемост на изображението. По принцип монументалните реализации на Димо Заимов са класифицирани според степента на разпознаваемост и съобразно с връзката си с архитектурата.
виж цялата статия >>
Изкуство и Мода
ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ ИЛИ СЪТРУДНИЧЕСТВО
РУСКИ КОНСТРУКТИВИЗЪМ, ФУНКЦИОНАЛИЗЪМ И ОБЛЕКЛО
Резюме
Радикален подход към дизайна на облекло след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г.
Агресивното противопоставяне на конструктивистите и продуктивистите срещу модата се дефинира в следната популярна реплика: “Модата, по своята същност, е буржоазен феномен и като такъв трябва да отмре заедно с класата, която го е произвела.” Дебатът за облеклото, който се провежда в първите години след 1917 г., не може да се разглежда отделно от полемиката за ролята на изкуството в новото комунистическо общество, което започва да се строи. За продуктивистите, най-радикалното течение в руския авангард, полезността е единственият валиден критерий, според който съществуването на дадена художествена дейност може да бъде оправдано в комунистическото бъдеще. „Чистото“ изкуство, което няма никакво обществено приложение, се счита за социално неприемливо в революционното общество и затова не би трябвало да оцелее. За продуктивистите, както и за някои конструктивисти, изчезването на традиционното изкуство е неизбежно.
виж цялата статия >>
МОНОГРАФИЧЕН ТРУД „ДЕКОРАТИВНИ КЕРАМИЧНИ РАЗКЪСАНИ ГЛАЗУРИ, БАЗИРАНИ НА ЦИРКОНИЕВ СИЛИКАТ С ТЕМПЕРАТУРА НА ИЗПИЧАНЕ 970ОС – 1020 ОС“, НХА С АВТОР ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ХАРИЗАНОВ
Резюме
Монографичният труд „Декоративни керамични разкъсани глазури, базирани на циркониев силикат с температура на изпичане 970оС – 1020оС“ е изследване, което впечатлява със своята задълбоченост и актуалност. В него са комбинирани технологичен подход с артистична креативност. Този дуализъм спомага за умело преминаване от една чисто химикотехнологична база към специфичен авторски завършек на керамичната творба.
виж цялата статия >>