ДОКТОРАНТСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Яна Братанова
АБСТРАКТНАТА ЖИВОПИС НА АТАНАС ПАРУШЕВ
Резюме
Статията изследва абстрактната живопис на Атанас Парушев – от неговите първи опити в полето на нефигуративното още по време на следването му (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия до най-зрелите постижения – произведенията от цикъл Вертикали, върху които авторът работи и до днес. Обособени тематично, жанрово и стилово, отделните периоди, живописни серии и цикли със специфичните им характеристики и взаимовръзки, са разгледани и анализирани неразделно от водещите подбуди и подходи за създаването им. Подчинени изцяло на философията и творческия мироглед на автора, за когото искреността в изкуството е висша ценност, поставена на пиедестал. Позиция, заявена в начина на работа и мощно изразеното, дори религиозно отношение към рисуването. Включените фрагменти от проведени разговори и непубликуван авторски архив разкриват респектиращо отношение и отдаденост в изкуството в полза на постигане на търсеното въздействие, до което да доведе срещата с неговата подчертано психологическа абстрактна живопис. И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ – най-висшия морал, липсата на егоизъм, на самодоволство и нетолерантност.
Ключови думи: Атанас Парушев, абстрактно изкуство, живопис, вертикали, съвременно българско изкуство
виж цялата статия >>
ВИЗУАЛНИ ОБРАЗИ И КОМПОЗИЦИОННИ РЕШЕНИЯ В ОПАКОВКИТЕ НА НАТУРАЛНИ БЪЛГАРСКИ ПРОДУКТИ
Резюме
Статията изследва ролята на визуалните образи и композиционните решения в опаковките на български натурални хранителни продукти, разглеждайки ги като самостоятелна визуална форма, която надхвърля утилитарната си функция. Анализът проследява как изображенията – фотографски и илюстративни – оформят първото впечатление за качество, произход и характер на продукта. Накратко е разгледано взаимодействието между изображения, типография и цветови решения, които изграждат цялостна визуална идентичност. Представени са примери, чрез които се проследява разнообразието от естетически подходи – от минималистична геометрия до стилизации с фолклорни мотиви и илюстрации с разказвателен характер. Подчертава се ролята на визуалния разказ за изграждане на доверие и емоционална връзка между продукта и потребителя, особено в контекста на все по-механизирания и технологичен визуален свят. Българският пазар на натурални храни развива собствен визуален език, в който композицията, цветът и образът функционират като носители на идентичност и ценности, превръщайки опаковката в своеобразен визуален разказ за произход, грижа и качество.
Ключови думи: дизайн на опаковка, визуални образи, хранителни продукти, етикети на продукти, български опаковки
виж цялата статия >>
КЛИШЕТА НА ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ ИЗКУСТВАТА: ОСВОБОЖДАВА ЛИ ФОТОГРАФИЯТА ЖИВОПИСТА ПО ПЪТЯ КЪМ АБСТРАКЦИЯТА?
Резюме
Теоретичните клишета функционират като лозунги в теорията на изкуството – те биват създадени с определена цел – лесно, ясно и привидно логично да обясняват сложни и понякога дългогодишни процеси, довели до ключови промени в историята на изкуството. Що се отнася до поставянето на граници между изкуствата и анализирането на тяхното преминаване, взаимното влияние на фотографията и живописта е сред най-често дискутираните аспекти в съвременната теория, вероятно поради споделените принципи на двуизмерна компресия и донякъде поради общата история на двете медии.
Динамиката на границата между живописта и фотографията е дала тласък на голяма част от новаторските подходи в изкуството от средата на XIX в. до днес и тъй като процесите на трансмисия са многопосочни и нюансирани, изводите от тази сложна поредица на взаимодействия са резултат както на множество сериозни изследвания, така и на някои добили популярност клишета.
Ключови думи: граници на изкуството, свят на изкуството, теоретични клишета, фотография, живопис, авангард
виж цялата статия >>
ГРИМЪТ И ПРИЧЕСКАТА КАТО ВАЖНИ СРЕДСТВА ИЛИ НЕОБХОДИМИ КУЛТУРНИ КОДОВЕ И ЕСТЕТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ В СЪВРЕМЕННИТЕ ФОРМИ НА ВИЗУАЛНА КОМУНИКАЦИЯ
Резюме
Разглеждането на грима и прическата отвъд тяхната рутинна употреба разкрива една сложна визуална екосистема, в която се преплитат културни, социални, политически и технологични процеси. Практики, които дълго време са били подценявани от академичните среди като „дребнотемие“ или вторични елементи на модата, се оказват централни за разбирането на начина, по който съвременното общество организира видимостта и конструира идентичността. Интердисциплинарният поглед показва, че гримът и прическата не са просто естетически жестове, а механизми за производство на смисъл. Съвременната дигитална среда допълнително засилва тази динамика, превръщайки лицето в медиен интерфейс, чрез който индивидът влиза в отношения с алгоритми и аудитории. Разбирането на тези процеси е ключово за изследването на съвременната култура, която се развива все по-силно в посока на визуална комуникация. Гримът и прическата, макар и привидно ежедневни и периферни, се оказват едни от най-значимите елементи в тази видимо, а и лице със стратегически планирано, доминантно личностно присъствие.
Ключови думи: моден грим, концепция, функция, същност, тенденции
виж цялата статия >>
ВАРИАЦИИ И ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ОБРАЗА НА ЧОВЕКА И РОЛЯТА МУ В ИНДУСТРИАЛНАТА ТЕМА НА БЪЛГАРСКАТА ЖИВОПИС ОТ 30-ТЕ ДО 80-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК
Резюме
Статията изследва развитието на човешката фигура в контекста на индустриалната тема в българската живопис. Разгледаният период е 30-те – 80-те години на ХХ век, като това позволява по-цялостно проследяване на фигурата в различните социални, политически и художествени контексти. Проследяват се различните семиотични роли на фигурата – от социален символ през идеологически инструмент до екзистенциален знак. През 30-те години са изследвани социалната ангажираност и ролята на изкуството в борбата за социална справедливост. В периода на догматичния социалистически реализъм (1947 – 1956) са разгледани пропагандните и героизирани функции на фигуралните композиции, които са идейно-наративни. След Априлския пленум от 1956 г. са разгледани примери за фронталнен, асоциативно-метафоричнен, декоративен, монументален тип композиции, които се развиват през 60-те и 70-те години на ХХ век. Статията завършва с 80-те години, като в това десетилетие се разглежда новият прочит на фигурата, сведена до екзистенциален знак. В статията се разглеждат картини на автори като Мара Цончева, Стоян Сотиров, Петър Дочев, Стефан Гацев, Ивайло Мирчев.
Ключови думи: индустриална тема, българска живопис, човешка фигура, социалистически реализъм, фронтална композиция, монументализация, 60-те – 70-те години
виж цялата статия >>